Поетесата Татяна Николова: „Човек се учи да е щастлив и да обича“

Татяна Николова е родена на 20 февруари 1983 г. в град Волгоград, Русия.  Завършила е бакалавърска степен „Български и руски език” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и магистърска степен „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Нейни силни страни са борбеният дух и позитивната енергия, с която зарежда всичко, до което се докосне. Води я вярата в доброто у човека и обичта към ближния.
Музата я грабва изведнъж – като вихрушка. Започва един ден през май на 2020 година. Оттогава пише поезия почти всеки ден – понякога по няколко стихотворения дневно. Още не е мислила за издаването на книга, макар че сигурно вече има творби за две стихосбирки.
Фейсбук страницата ѝ се казва „Душата ми в рими“. Поезията ѝ е пълна с искреност и сърдечност – действа пречистващо за човешката болка. Думите докосват най-тънките струни на душата и озаряват със светлина. Лекуват натрупаната горчилка от живота, осмислят изстраданата любов.
Стиховете на Татяна Николова са не само красиви, но и пълни с житейска мъдрост, която трогва читателя и го провокира да се замисли, да извиси съзнанието си над егоизма и дребнавостта.

Как стана така, че сърцето Ви се отвори за поезията? Как прописахте?

От дете мечтаех да пиша. До завършването на средното си образование често опитвах да драсна някое стихотворение, но римите просто не идваха в ума ми. С времето се отказах от този стремеж, дори го забравих.

През май месец са абитуриентските балове. Един майски ден през 2020 г., както си седях у дома пред компютъра, си спомних ученическите години, бала, приятелите, безгрижието и усетих огромна липса и болка, сякаш съм пропуснала част от детството си, мечтаейки да съм голяма. Просто извадих един лист и плачейки, написах първото стихче за детството. Така видях, че се получи – успях да римувам и да изразя емоцията си.

От май до август имам много малко написани стихотворения. Но от август 2020 започнах да пиша задължително поне едно на ден. Вече изразявах всякакви чувства. Пиша стихотворения дори по поръчка. Просто изслушвам човека, потапям се в неговата емоция, тя става моя и започвам да пиша.

Днес имам зад гърба си повече от 350 стихотворения. Всяко едно е като мое дете. Обичам ги всичките. Те изразяват много дълбоки и силни емоции.

Майка Ви е рускиня. Според Вас кои качества дължите на руския си ген?

Интересен въпрос. Майка ми произхожда от семейство, в което са се раждали доста интелигентни хора. Със сигурност повечето ми позитивни качества като доброта, кротост, смиреност, дарбата да пиша съм наследила от нея. Самата тя е инженер. Спомням си, когато бях малка, обожавах мама да рисува. Нейните рисунки бяха по-красиви от всяка картина. Аз също открих, че мога да рисувам. Имам няколко картини, но така и не задълбах в тази сфера. Но пък сега пиша стихотворения.

Ще назовете ли трите най-важни неща в живота си? Кои са най-големите Ви ценности?

Няма как да отречем, че егото е водещо за съхранението на един човек. Най-важна за себе си съм самата аз. Семейството е най-ценното, което имам. Имам малко, но наистина истински приятели, които винаги са до мен и които обичам много, много, много и бих била до тях във всеки един момент, в който имат нужда от мен.

Оттук нататък всичко останало е добре дошло. Особено важни за човека са качествата, които притежава и развива, чувствата, емоциите, знанието, което носи. Те са водещи в развитието му и основа за натрупване на бъдещ позитивен опит.

Централна тема в творчеството Ви е любовта. Тя обаче е голям дефицит в нашето съвремие. Нещо повече – много хора смятат, че любовта съществува само в романите и филмите. Как ще опонирате на тези, които мислят така?

Честно казано, съм съгласна, че любовта е дефицит. Бих споделила от личен опит, че човек се учи да е щастлив и да обича. Нищо не идва даром. Трябва да преживее определени ситуации, силно да поиска да обича и да е щастлив, и всичко ще се случи.

Лошото е, че хората някак подминават емоционалната страна на живота и се вглъбяват в ежедневните проблеми, гледат някак повърхностно на нещата, разсъжденията и темите са посветени основно на дейностите през деня, а за чувствата, емоциите и качествата почти не се говори. Точно затова най-често откриваме истинската любов във филмите и романите, дори и в поезията.

На фона на Covid 19, разтърсващите световни събития и конспирации за Нов световен ред, мислите ли, че поезията ще има своето място и занапред в живота на хората?

Разбира се, че ще има. Дори вече и вирусът намира своето място в стихотворенията на много пишещи хора. Не споменах, че съм член на различни Фейсбук групи, в които се публикуват стихове. Там има и такива, посветени на ситуацията в света. Не мисля, че тя ще окаже влияние на творчеството и емоциите. Даже обратно – ситуацията с Covid 19 най-вероятно е разтърсила съзнанието на много „заспали души”, които ще потърсят отговори на отдавна стаени въпроси. А много стихове крият тайната на щастието, любовта, добротата.

Редица хора откриват отговори на въпросите си или пък намират израз на собствените си чувства в стихотворенията и си казват: „Уау! Това е написано за мен!” Казвам го, защото много мои читатели споделят, че сякаш съм писала за тях и това е тяхната емоция, която те не могат да изразят.

На Вас лично какво Ви дава писането?

Всяко стихотворение е моя рожба. Препрочитам го десетки пъти. Дори се изумявам откъде извира цялата тази доброта, болка, сила, емоция. Пишейки, сякаш ставам още по-добра, отзивчива, смирена, спокойна, хармонична – все качества, които години наред опитвам да затвърдя и да съм адекватна във всяка ситуация.

Забелязвам, че голяма част от болковата енергия, натрупана през годините, се освобождава и се изпълвам с хармония. А напоследък виждам, че много хора ме четат. Може да не са толкова много, но са моите хора и се радвам да пиша за тях. Почти всички откриват себе си в стихчетата, усещат добротата и искреността и това дори ме разплаква от щастие.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Искам да пожелая на всички наши читатели най-напред здраве. А здравето върви ръка за ръка със спокойствието и хармонията.

Нека бъдем по-спокойни и хармонични, да раздаваме добро и да не очакваме нищо в замяна. Всичко ще се подреди!

Нека се опитаме да приемем ближния и да не го осъждаме, да сме по-търпеливи, да водим по-разумен и здрав начин на живот. Много късмет и успех!

Интервю на www.bgliteratura.com 

НЯКОЛКО СТИХОТВОРЕНИЯ НА ТАТЯНА НИКОЛОВА:

 

Обич за малко не искам                                 

 

Капчици любов не искам,

не съм със половин душа,

родила съм се цяла на земята,

искам да е пълна любовта!

 

За обич кратка не милея,

за малко съм на таз земя,

живота пълен искам да живея,

вечна да е обичта!

 

Само за мене те желая,

не съм се учила да те деля,

не съм разкъсана на части,

не мога с друга да те споделя!

 

Прегръдка само днес не искам,

а утре пак да съм сама,

ако не можеш вечно да ме искаш,

не си за моята съдба!                   

Просто те обичам 

Аз просто силно те обичам,
в света ти искам да се потопя,
очите ти да ме изпиват,
да ме обича твоята душа!
В прегръдките ти искам да заспивам,
да чувствам твоето сърце,
устните да се докосват,
да ме галят твоите ръце!
Всеки ден отново да се влюбвам,
в усмивката ти ярка, в погледа дълбок,
сигурност във тебе да усещам,
желание да бъдеш с мен във всеки делник нов!

В безвремие да се превърнем,
в едно душите да съединим,

                                                                   във вечността с увереност да стъпим,
живота си с любов да сътворим!

 

Бъди щастлив!

Когато сутрин се събудиш,
и сънено отвориш ти очи,
помисли си колко се обичаш,
и на Вселената благодари!
       
Зарадвай се, защото дишаш,
шанса имаш да живееш,
слънчеви лъчи да вдишваш,
в облаците да се разпилееш!

 

Във детството си надникни,
детето твое пълно е с невинност,
просто нежно ти го погали,
а то ще ти даде безгрижност!

 

Искрено на света се усмихни,
почувствай свободата на душата,
спокойствие й подари,
навсякъде откривай красотата!

 

Когато изход няма                                                 Ненамерени 

Когато чувстваш се предаден,

оставил част от себе си у някой,

знай, че не те е заслужавал той

и просто продължи нататък!

 

Когато от всички си оставен,

приятел не намираш,

любовта към себе си възпламени,

спокойствието във нея е… разбираш !

 

Когато си изгубил пътя

и луташ се във тъмнината,

следвай лъчите на своята душа

и ще откриеш светлината!

 

Когато изход не намираш,

притиснат си във края,

себе си ти събери,

врата ще видиш към безкрая!

Във времето ще избледнеем,

ще забравим близките черти,

ще плачем и копнеем,

да съберем изгубените си души!

 

Ще искам аз да те намеря,

далеч ще си от моята мечта,

ще скитам тъжна, ще треперя

от болката във тази пустота!

 

Ще търсиш моето сърце,

не знаейки, че част си ти от мене,

ще се разминеш с моето небе,

не подозирайки, че то е в тебе!

 

Във времето ще избледнеем,

ще забравим близките черти,

ненамерени живота ще живеем,

далеч от собствените си души!